22.10.2008
Първо си пуснете парчето в дясно!!!!!!!

Днес се събудих със страхотно главоболие.
Късно заспах в мисли по едно близко минало и човек свързан с него.
Гадно е и ужасно боли когато си държал,уважавал и обичал някой , за който си се грижил и предложил всичко на което си способен, един ден да се обърне и да те залее с цялата помия на която е способен. Само защото не можа да повярва, че съм му се случила. Егати трагедията не е истина. Може би аз също имам вина, че прекалено бързо поднесох всичко на готово и никой не ми е виновен , че то се прие като даденост. Но карай, всяко зло за добро. Тъпото е, че ми липсва, а още по тъпото е ,че като си задам въпроса какво точно ми липсва нямам конкретен отговор. Може би костюма създаден от една мечта, който му бях нахлузила.........или може би това е любовта? Ние човеците обичаме за всичко да имаме обяснение и то да звучи правдоподобно, но нека някой да ми даде точната дефиниция за "любов" ииииииииии................... най - вече псевдо-психоаналитиците, към тях ми е обръщението.
......... Днес се чувствам безкрайно сама. Винаги изживявам раздялата, като една малка смърт и нещо умира в мен. Плаче ми се, но няма да се потдам на състоянието. Животът понякога е безкрайно лош и несправедлив, но пък само така мога да оценя красивите мигове в него. Слава Богу те са мнооооооооооого по - вече от лошотията :). В миговете ми на отчаяние винаги си повтарям, че "Бог подлага на изпитания чедата си които най-много обича".

Чао, казвайте си по - често, че се обичате.............. защото има ситуации в които много бихте искали да го казвате, но да нямате възможността да Ви чуят и отвърнат.
Нека да завърша така.
Целувкиииииииииииииииииииииииии!!!!